Е И Т

ОДА ЗА ГЪЗА Поетите от Омир още та чак до Вазов в наши дни възпяваха в безсънни нощи все добродетелни жени. Възпяват устните, косата, гърдите като на коза, възпяват ханша и бедрата, ала забравят за гъза. Жени, без гъз какво сте вие? Кажете смело, без сръдня! Не е то нещо да се крие, ни само орган за пръдня. Гъзът е нещо естетично и кой не тръгва след жена, която с крачки еротични тъй смело си върти гъза Кажете още кой не зяпа, кога жена се наведе? Гъзът й, бялнат като ряпа, с греховна сила го зове. Не е ли вярно, че в кревата, преди да почне любовта, ни съблазнява нас жената, като я хванем за гъза О, женски гъз, бъди прославен! Надебелявай и цъфти! Сърцата мъжки покорявай и към съблазън ги води!!!